В този подраздел ще намерите материали относно прилагането на правото на ЕС в България. Тук ще излагаме анализи относно актове, на българските институции по приложение на правото на ЕС в страната. Особен акцент ще бъде поставен на практиката на националните съдилища, свързани с правото на ЕС. Ще разберете кои са затрудненията, с които може да се сблъскате при пледиране пред български съд, а също и с какви аргументи да избягвате най-честите заблуди свързани с прилагането на правото на ЕС.

Aвтор: Мартин Бъбаров

Редакция: Христо Христев

Свободното движение на хора в Европейския съюз е една от основните свободи, на които почива процесът на европейска интеграция. Съгласно Договора за функциониране на ЕС, всеки гражданин на Съюза има право свободно да се придвижва и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията,  предвидени в Договорите,  и на мерките,  приети за тяхното осъществяване (чл. 21 ДФЕС). Ограничаването на правата, гарантирани от първичното право, е обект на разглеждане и от българските съдилища. Правораздавателната дейност по обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 75, т. 5 и 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), стана причина за две важни за националната практика решения по преюдициални запитвания до Съда на ЕС (Aladzhov, C-434/10 и Gaydarov, C-430/10)[1], за Тълкувателно  решение на Върховния административен съд (Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г., ОСК на ВАС) и за Решение на Конституционния съд (Решение № 2 от 31 март 2011 г. по конституционно дело № 2 от 2011 г.).