Предприятията и икономиката на ЕС като цяло са лишени от пълните икономически ползи от един действително единен и конкурентен далекосъобщителен пазар

Според годишния доклад на Европейската комисия относно единния европейски пазар на електронните съобщения потребителите, предприятията и икономиката на ЕС като цяло са лишени от пълните икономически ползи от един действително единен и конкурентен далекосъобщителен пазар, обхващащ целия ЕС, поради различия в прилагането на съответните правила на ЕС.

Все още съществуват твърде сериозни различия между държавите-членки по отношение на цените за крайните потребители, а също така и на едро. За мобилни разговори цените за крайните потребители в държавите-членки с най-високи цени са много кратно по-високи, отколкото в държавите с най-ниски цени — например 4 евроцента за минута в Латвия срещу 24 евроцента в Малта.

Това положение се дължи отчасти на различията в регулаторните подходи в ЕС. Потребителите и предприятията все още са изправени пред 27 разпокъсани национални пазари. Националните регулаторни органи в областта на далекосъобщенията често забавят, понякога с години, прилагането на правилата на ЕС. Например на пазарите на едро на широколентов достъп някои национални регулаторни органи контролират оптичните мрежи на историческите оператори,докато в други страни регулирането се отнася само за старата технология на основата на медни проводници. Регулирането на пазарите на едро на широколентов достъп формира конкурентната среда и по този начин определя цената и качеството на предоставяните на потребителите и предприятията продукти за широколентов достъп.

Еднаквото прилагане на правилата в областта на далекосъобщенията е необходимо, за да се способства за въвеждането на изискваща големи инвестиции инфраструктура като например мрежи за достъп от следващо поколение. Съгласно Програмата в областта на цифровите технологии по-късно през тази година Комисията ще приеме препоръка относно мрежите за достъп от следващо поколение.

Новосъздаденият Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC)ще подпомага Комисията в нейната работа с цел да се отстранят съществуващите различия и се гарантира, че държавите-членки прилагат по еднакъв начин правилата на ЕС.

Статистиката сочи, че към януари 2010 г. 24,8 % от населението на ЕС разполагат с широколентов достъп чрез повече от 123 милиона фиксирани линии. Дания и Нидерландия са водещи в света по степен на разпространение на широколентовия достъп до интернет като близо 40 % от тяхното население ползват такъв тип достъп. От друга страна растящото търсене на широколентов достъп до интернет чрез мобилна връзка ще оказва натиск за ефикасно използване на ограничения радиочестотен спектър. Ще бъде необходим по-голям преносен капацитет, за да се отговори на изискванията на увеличения трафик от данни.

Програмата в областта на цифровите технологии съдържа конкретни мерки, за да се осигури 100 % покритие с широколентов достъп за всички европейски граждани до 2013 г. Тя предвижда специална програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, която ще гарантира радиочестотите, освободени в резултат на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (т.нар. „цифров дивидент“), да бъдат предоставени за нови услуги, включително мобилен широколентов достъп.

По отношение на проблемите, пред които е изправена България, докладът на Комисията поставя няколко основни акцента:

  • сериозните различия в цените на разговорите в рамките на един оператор и при провеждането на разговор между два различни оператора принуждават потребителите да сключват по няколко договора с различни телекоми;
  • навлизането на широколентовия достъп остава на най-ниското ниво в цяла Европа;
  • пазарът при фиксираните мрежи остава почти неконкурентен.