# Съдът на ЕС разясни основни положения на преюдициалното производство във връзка с практика по български наказателни дела

 

Разпоредбите на Процедурния правилник на Съда във връзка с тези на Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално правило, което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящо дело, поради това, че в преюдициално запитване е изложила елементи от фактическата и правната страна по това дело.
Правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито ограничава възможността за събиране на нови доказателства след постановяване на решение по преюдициално запитване, които биха довели до изменение на фактическите и правните констатации, направени от националният съд в акта за запитване, при условие че гарантира пълното действие на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на правото на Съюза.

Правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запитващата юрисдикция да приложи национално правило, което налага отвод на състава на запитващия съд поради отправяне на преюдициално запитване, в което са изложени елементи от фактическата и правната страна на наказателно дело.

Факти по главното производство и преюдициални въпроси

На 28 ноември 2012г. съдът на Глоструп (Дания) постановява присъда, с която осъжда българския гражданин г-н Огнянов на петнадесет години лишаване от свобода за грабеж при отегчаващи обстоятелства и убийство. След изтърпяване на част от наказанието лишаване от свобода в Дания, на 1 октомври 2013г. г-н Огнянов е предаден на българските власти за изтърпяване на останалата част от него.

С акт за преюдициално запитване от 25 ноември 2014г. по дело C-554/14, Огнянов, който е потвърден и допълнен с два акта от 15 декември същата година, Софийски градски съд поставя на вниманието на Съда на ЕС въпроси относно тълкуването на Рамково решение на Съвета от 27 ноември 2008г.[1] относно прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.

След поставянето на преюдициалните въпроси, Софийската градска прокуратура, която се явява страна по главното производство, иска отвод на състава на Софийски градски съд, разглеждащ делото. Мотивите за това са, че в преюдициалното запитване съдът е изразил предварително становище по фактически и правни въпроси преди делото да бъде решено, което противоречи на националната правна уредба.

При тези елементи Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако съдът, отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждането на делото и постанови нов акт по същество. Съществува ли за него задължение да си направи отвод по това производство, основан на изразеното от съда предварително становище по съществото на спора в рамките на отправеното преюдициално запитване?

ако се приеме по първия въпрос, че съдът не е длъжен да се отведе, ще бъде ли допуснато от правото на ЕС, ако:

а) съдът възпроизведе в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните спрямо тези елементи от фактическа и правна обстановка; съдът събира нови доказателства само относно тези обстоятелства, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;

б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси, както тези, за които е изразил становище в преюдициалното запитване, така и тези, за които не е. Допустимо ли е в окончателния си акт съдът да възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани от него доказателства, както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение.

ако по първия въпрос сe приеме, че е съобразено с правото на ЕС продължаването на разглеждане на делото, то ще съответства ли на правото на Съюза евентуално решение на съда, с което той се отведе, защото продължаването на разглеждането на делото противоречи на националното право. Такъв отвод би бил обоснован от предварителното становище по делото, изразено от съда, което е забранено от националното право и от това, че може да се смята, че съдът е формирал окончателното си становище с два акта, което също не е позволено от националното право, макар да не е забранено на правото на Съюза.

Решение на Съда

По първия въпрос

В своя първия въпрос запитващата юрисдикция цели да получи отговор, дали разпоредбите на правото на Съюза и на Процедурния правилник на Съда на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално правило като това в разглежданото производство, което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящо дело, спрямо което е изложила фактическа и правна обстановка в преюдициалното запитване.

В отговора на този въпрос Съдът на ЕС посочва, че производството за преюдициално запитване е ключов елемент в правораздавателната система на Съюза и неговата цел е да осигури еднообразно и безпротиворечиво тълкуване на правото на Европейския съюз. Това производство е инструмент за осъществяване на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда на ЕС.

От своя страна националните юрисдикции разполагат с изключителната компетентност да отправят запитване до Съда. Те имат пълното право да се обърнат към Съда на ЕС, ако счетат, че висящо пред тях дело повдига въпроси, които налагат тълкуване или преценка относно валидността на разпоредби на правото на ЕС. При отправяне на преюдициален въпрос до Съда на ЕС, националният съд следва да изясни фактическите и правни елементи, в рамките на които отправя своето питане. Тези изисквания са изрично посочени в Процедурния правилник на Съда на ЕС, с който запитващата юрисдикция трябва да е запозната. Целта на посочването в преюдициалното запитване на фактическите и правни обстоятелства, в рамките на които се поставя преюдициалният въпрос, е да се позволи на Съда да даде полезни отговори относно решаването на висящите пред националната юрисдикция спорове. Нещо повече, както посочва Съдът на ЕС „непосочването на релевантния фактически и правен контекст може да бъде основание за явна недопустимост на акта на преюдициалното запитване“[2].

Когато запитващата юрисдикция излага в преюдициалното запитване фактически и правни обстоятелства по висящото производство, тя изпълнява изискванията на Процедурния правилник на Съда на ЕС. По този начин тя отговаря на изискванията за сътрудничество, относими към всяко преюдициално запитване. Предоставянето на тези елементи от правна и фактическа страна не може да представлява нарушение на изискването делото да бъде гледано от безпристрастен съд, нито да засегне презумпцията за невиновност.

Национална правна разпоредба, която определя, че предоставянето на елементи от фактическата и правната страна на разглеждано от запитващия съд дело при отправянето на преюдициално запитване следва да се счита за предварително становище на сезирания съд и съответно да води до задължение за отвод на този съд, е несъвместимо с правото на ЕС. Прилагането на подобно национално правило е недопустимо, защото засяга правомощията на националните юрисдикции, признати от правото на Европейския съюз, и препятства ефективното сътрудничество между националните съдилища и Съда на ЕС. Следва да се обобщи, че Процедурния правилник на Съда на ЕС и Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат действието на национално правило, което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящо дело, поради това, че в преюдициално запитване е изложила елементи от фактическата и правната страна на разглежданото от нея дело.

 

По втория въпрос

С втория си въпрос запитващата юрисдикция цели да установи, дали правото на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запитващият съд да промени заключенията си по фактическата и правната страна на делото, направени във връзка с формулирането на преюдициално запитване, след отправянето на преюдициалното запитване.

В своя отговор Съдът на ЕС напомня, че съгласно постоянната му практика, запитващата юрисдикция трябва да гарантира пълното действие на правото на ЕС и да съобрази неговото прилагане с тълкуваният, дадени от Съда на ЕС. В правото на ЕС не се съдържа разпоредба, която да определя задължения на запитващата юрисдикция относно евентуални изменения във фактическите и правните констатации, направени в самото запитване, след получаване на решението по него. От друга страна, няма разпоредба от правото на Европейския съюз, която да ограничава такава промяна. Следователно правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че нито изисква, нито забранява, запитващата юрисдикция да промени заключенията си относно фактическата и правната страна на делото, които е направила в акта за преюдициално запитване, след постановяване на решението по това запитване.

 

По третия въпрос

С третия поставен въпрос запитващата юрисдикция цели да получи отговор, дали правото на ЕС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска действието на национално правило, по силата на което се осигурява по-висока степен на защита на основните права на страните, ако това правило противоречи на правото на Съюза.

По отношение на този въпрос, Съдът на ЕС пояснява, че излагането на фактическите и правните елементи по дело, по което се отправя преюдициално запитване в изпълнение на изискванията на правото на Съюза и в частност на Процедурния правилник на Съда на ЕС, не представлява нарушение на никакви основни права. От това следва, че задължението за отвод в подобни случаи, произтичащо от българското национално законодателство, по никакъв начин не осигурява по-висока степен на защита на правните субекти.

Съдът на ЕС напомня още, че принципът на примат на правото на ЕС се изразява в това, че при прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз, националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми и да остави неприложени всички разпоредби от националното законодателство на една държава членка, които им противоречат, без да иска или изчаква отмяната на тези националноправни норми. Изискването за пълно спазване на правото на ЕС се простира и до отмяна на трайна съдебна практика, насочена към тълкуване на националноправни норми по начин, несъвместим с правото на Европейския съюз.

 

[1] Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008г. относно прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.

[2] Решение на Съда (голям състав) от 5 юли 2016 година по дело C-614/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание на чл. 267 от ДФЕС от Софийски градски съд, с акт от 15 декември 2014г., постъпил в съда на 31 декември 2014г., в рамките на производство по наказателно дело срещу Атанас Огнянов в присъствието на Софийска градска прокуратура.