Предоставянето и администрирането на платформа за онлайн споделяне на закриляни произведения като „The Pirate Bay“ може да съставлява нарушение на авторското право

Директива 2001/29/ЕО изисква държавите членки да гарантират в полза на носителите на авторски права, изключително право да разрешават или да забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставянето на публично разположение на техни произведения по начин, че всеки да може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Резултатът, който цели Директива 2001/29/ЕО е да бъде осигурено високо равнище на закрила в полза на титулярите на авторски права, като им позволи да получават възнаграждение за използването на техните произведения, включително при публичното им разгласяване по електронен път.

Поставеният пред Съда на ЕС въпрос, дали предоставянето и администрирането на платформа за онлайн споделяне трябва действително да се разглежда като акт на разгласяване на авторски права е особено важен, поради разширеното използване на подобен тип инструменти от интернет потребителите. През последите години се наблюдава тенденцията, имаща за свой резултат все по-честото посещаване на интернет платформи, предлагащи освоявянето на данни без потребителя да заплаща възнаграждение в полза на авторите на съответните произведения. Освен това, виртуалното пространство гарантира определена степен на анонимност, която допълнително подтиква потребителите към нарушаване на авторските права върху произведения, притежавани от различни правни субекти.

По този начин биват неправомерно използвани или разпространявани все повече обекти на интелектуална собственост, което отчасти противоречи с устоите на Вътрешния пазар. В тази връзка, за да се отговори на новите тенденции, се приема Директивата 2001/29/ЕО (Директивата)[1], която  се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на Вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество.

Доколкото предоставянето и администрирането на платформа за онлайн споделяне представлява акт на разгласяване на авторски права, съществува реалната опасност правата на титулярите им да бъдат засегнати по негативен начин. Въпреки че въпросните произведения се качват онлайн от потребителите на платформата за споделяне, възниква логичния въпрос, каква е ролята на нейните администратори в разгласяването на тези произведения? Или с други думи запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали платформа за споделяне като „The Pirate Bay“ извършва „публично разгласяване“ по смисъла на директивата и вследствие на това може да наруши авторското право. Съдът на ЕС се произнесе относно този проблем с решение по дело Stichting Brein, C-610/15[2].

 

1. Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

„Ziggo“ и „XS4ALL“ са дружества - доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне „The Pirate Bay“. Тази платформа дава възможност на потребителите да споделят и да свалят на фрагменти („торенти“) произведения, които се намират на собствените им компютри[3]. Въпросните файлове в голямото си мнозинство са произведения, закриляни от авторското право, като носителите на правото не са давали разрешение на администраторите и потребителите на тази платформа да извършват действия на споделяне.

„Stichting Brein“ нидерландска фондация, която защитава интересите на носителите на авторски права, предявява искане пред нидерландските юрисдикции да разпоредят на Ziggo и на XS4ALL блокиране на имената на домейни и на IP адресите на „The Pirate Bay“.

В производството по спора Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:

1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2) И в условията на евентуалност, т.е. при отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

 

2. Решение на Съда на ЕС

Във връзка с основния преюдициален въпрос Съдът на ЕС приема, че предоставянето и администрирането на платформа за онлайн споделяне трябва действително да се разглежда като акт на разгласяване по смисъла на чл. 3, пар. 1 от директивата.

Съдът отбелязва, че от държавите членки се изисква да предвиждат за авторите изключително право да разрешават или да забраняват публичното разгласяване на техни произведения, включително предоставянето им на публично разположение по начин, позволяващ свободен достъп до тях от място и във връме, самостоятелно избрани от всеки потребител на интернет.

Същевременно, Съдът припомня, че разпоредбата на чл. 3, пар. 1 от директивата съдържа субективното право с превантивен характер на авторите, което им позволява да се противопоставят на публичното разгласяване, което евентуални потребители могат да имат намерение да осъществят, за да прекъснат това разгласяване[4].

Като се има предвид, че чл. 3, пар. 1 от директивата не уточнява понятието „публично разгласяване“, значението и обхватът му следва да се определят с оглед на целите, преследвани от тази директива, и с оглед на контекста, в който се вписва тълкуваната разпоредба[5]. В това отношение, Съдът припомня, че съгласно съображения 9 и 10 от преамбюла на директивата нейната основна цел е да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите, като им позволи да получават съответно възнаграждение за използването на техните произведения и по-специално в случаите на публично разгласяване. Следователно понятието „публично разгласяване“ трябва да се разбира в широк смисъл, както е изрично посочено в съображение 23 от преамбюла на директивата[6].

Съдът подчертава, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на чл. 3, пар. 1 от директивата предполага индивидуализирана преценка[7], а също така че не е без значение дали публичното разгласяване се извършва с цел печалба.

На следващо място, Съдът стига до извода, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването. За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими. Ето защо те трябва да се прилагат както поотделно, така и във връзка едни с други, като се има предвид, че в различните конкретни случаи те могат да се проявяват с много променлив интензитет[8].

Сред тези критерии Съдът, на първо място, подчертава ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност потребителят извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение (умисъл), предоставя на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти не биха могли да се ползват от разпространеното произведение[9].

По отношение на елемента „публичност“, Съдът определя, че се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица[10]. Съгласно постоянната практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава. Ако пък не е използван такъв способ, разгласяването следва да се осъществи пред „нова публика“, т.е. която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им[11].

Съдът на ЕС препраща към предходната си практика, от която може да се направи изводът, че всеки акт, с който един потребител предоставя напълно съзнателно достъп на своите клиенти до закриляни произведения, може да съставлява „акт на публично разгласяване“ по смисъла на чл. 3, пар. 1 от директивата. В тази  връзка, следва да се посочи, че поставянето на уебсайт на активни интернет връзки (хиперлинкове) към публикувани на друг уебсайт произведения, които са обект на закрила, без каквото и да е ограничение на достъпа, предоставя на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до посочените произведения[12].

В случая е установено, че с посредничеството на „The Pirate Bay“ закриляните от авторско право произведения се предоставят на разположение на потребителите на тази платформа по начин, по който последните да могат да имат достъп до тях от избраното лично от тях място и в избрания от тях момент.

Като приема, че съответните произведения са качени онлайн от потребителите, Съдът подчертава, че ролята на администраторите на платформата в предоставянето на разположение на тези произведения е ключова[13]. В този контекст, Съдът поставя акцент върху индексирането на торент файловете от администраторите на платформата, извършвано с цел да бъде възможно произведенията, към които препращат тези торент файлове, да се намират и свалят лесно от потребителите.  Нещо повече, „The Pirate Bay“ предлага, освен търсачка, и разделяне по категории, основаващо се на естеството на произведенията, на техния жанр или популярност. Освен това администраторите премахват остарелите или погрешни торент файлове и филтрират активно някои части от съдържанието.

Съдът подчертава също така, че въпросните закриляни произведения действително се разгласяват публично[14]. Всъщност посредством „The Pirate Bay“ значителна част от абонатите на Ziggo и на XS4ALL е сваляла медийни файлове. Видно и от представените пред Съда становища, тази платформа се ползва от значителен брой лица[15] (на платформата за онлайн споделяне се съобщава за десетки милиони потребители).

Администраторите на „The Pirate Bay“ са знаели, че тяхната платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. Освен това същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да правят копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на „The Pirate Bay“ не могат да не знаят, че платформата дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата[16].

И накрая, предоставянето на разположение и администрирането на платформа като „The Pirate Bay“ се извършва с цел от това да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира значителни приходи от реклама[17].

С оглед на изложените съображения, Съдът на ЕС постановява, че понятието „публично разгласяване“ съгласно чл. 3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп[18].

Предвид обоснования отговор на първия преюдициален въпрос, Съдът счита, че не е необходимо да отговаря на втория въпрос.

 

[1] Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, OВ L 167, 22.6.2001, стр. 10–19

[2] Решение от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, ECLI:EU:C:2017:456

[3] „BitTorrent“ е протокол, чрез който потребителите могат да споделят файлове. Файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, което разтоварва индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, който позволява създаването на торент файлове. Торент файловете препращат към централен сървър, който идентифицира потребителите, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдъри (seeders) на платформата за онлайн споделяне, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите, и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на потребителите

[4] Решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 25 и цитираната съдебна практика

[5] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 26

[6] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 27

[7] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 28, 34

[8] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 29, 30

[9] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 31

[10] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 32

[11] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 33; Решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31; Определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International, C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14 и Решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37

[12] Svensson, C‑466/12, EU:C:2014:76, цит. т. 18; BestWater International, C‑348/13, цит. т. 15; GS Media, C‑160/15, цит. т. 43

[13] Заключение на генералния адвокат Maciej Szpunar, представено на 8 февруари 2017 г., ECLI:EU:C:2017:99, т. 45, 50

[14] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 43

[15] В това отношение Съдът е уточнил, от една страна, че понятието „публика“ предполага определен праг de minimis, което означава, че това понятие не може да се отнася до кръг от лица, чийто брой е твърде малък, дори незначителен, Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 44, 45

[16] Stichting Brein, C‑527/15, цит. т. 50

[17] Stichting Brein, C‑610/15, цит. т. 46

[18] Stichting Brein, C‑610/15, цит. т. 48