Съдът на ЕС се произнесе относно съразмерността на определени в националното законодателство санкции за нарушаване на задължението за деклариране на парични суми в брой, пренасяни през граница на ЕС.

 § Поради липса на хармонизация в законодателството на ЕС в областта на санкциите, приложими при неспазване на принципа за задължително деклариране на движението на парични суми, държавите членки са свободни да изберат санкции, които според тях са подходящи. В същото време те са обвързани да спазват общите принципи на правото на ЕС. Съгласно принципа на пропорционалността, държавите-членки не трябва да надхвърлят необходимото и достатъчно за постигането на целта на контролния механизъм.

Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR.

Правото на свободно движение на капитали в рамките на ЕС е една от четирите свободи на движение. Както и другите свободи на движение, свободното движение на капитали подлежи на ограничение в много тесен кръг от случаи. В ЕС е въведен контролен механизъм за предотвратяване на изпирането на пари в рамките на Общността посредством наблюдение на операциите на кредитните и финансовите институции и определени професии. Въвеждането на този механизъм създава риск от увеличаване на внасянето на пари в брой през границите на Съюза и тяхното и тяхното използване за незаконни цели. Към контролния механизъм се добавя и задължението за деклариране на парични суми в брой, надвишаващи 10 000 EUR, при тяхното внасяне или изнасяне през границите на ЕС.

Принципът на задължително деклариране помага на митническите органи да съберат информация относно произхода на въпросните парични средства. Съгласно практиката на Съда на ЕС, всяка държава-членка е свободна да определя санкциите при неспазване на принципа на задължително деклариране, когато липсва хармонизираща уредба в правото на ЕС относно въпросните санкции. Забрана без съответна санкция при нейното нарушаване, би била неефективна и не би имала възпиращ характер спрямо правните субекти. Държавите-членки имат свобода при определянето на санкциите, но тази свобода не е пълна. Санкциите трябва да бъдат ефективни, възпиращи и съразмерни. Според принципът на пропорционалността[1], който се явява един от основните принципи в правото на ЕС, санкциите не трябва да надхвърлят необходимото и достатъчно, нужно за постигането на целите, които преследва налагането на санкцията и изобщо спазването на забраната, с която е свързана. В Република Унгария санкциите не са съобразени с необходимото и достатъчно за постигането на желаните цели, което представлява нарушение на основен принцип на правото на ЕС и налага Съдът на ЕС да се произнесе в дело C‑255/14[2] относно рамките на свободата, предоставена на държавите-членки при определяне на санкциите за неспазване на принципа на задължително деклариране.

1.Факти по главното производство и преюдициални въпроси

На 9 август 2012г. г-н Robert Michal Chmielewski влиза на територията на Република Унгария от Сърбия без да декларира пренасяната от него сума в брой, която се равнява на 147 492 EUR, от които 249 150 български лева(BGN), 30 000 турски лири(TRY) и 29 394 румънски леи(RON). С решение от 4 октомври 2013г. Nemzeti Adó-és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám-és Pénzügyőri Főigazgatósága налага административна санкция на г‑н Chmielewski да заплати глоба в размер на 24 532 000 HUF за това, че не е изпълнил задължението си по Регламент № 1889/2005 и Закон № XLVIII от 2007 г., тъй като не е декларирал посочената сума при влизането си на територията на Съюза. По силата на унгарското право и в частност Закон XLVIII от 2007г. „митническият орган е компетентен да проверява физическите лица, техния багаж и превозни средства, за да следи за изпълнението на задължението за деклариране, предвидено в член 3“[3] от Регламент №1889/2005г.

Санкциите, налагани при неспазване на предписанията на унгарското вътрешно право за лице, което не е декларирало паричната сума, която внася през унгарската граница или я е декларирало непълно или неправилно, се изразяват в налагането на глоба в размер на:
„a) 10% от пренасяната сума в брой, когато тази сума е равна на или по-голяма от 10 000 EUR, но не превишава 20 000 EUR,
b) 40% от пренасяната сума в брой, когато тази сума е по-голяма от 20 000 EUR, но не превишава 50 000 EUR,
c) 60% от пренасяната сума в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR”[4].

Г‑н Chmielewski подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция като по-специално изтъква, че разпоредбите на закон № XLVIII от 2007г. противоречат на правото на ЕС. При тези условия Kecskeméti közigazgatási és munkaügyi bíróság(Административен и трудов съд — Кечкемет) решава да спре производството и да отправи до Съда в Люксембург следните преюдициални въпроси:

1) Отговаря ли размерът на глобата, наложена като административна санкция на основание чл. 5/А от Закон № XLVIII […] за изпълнение на Регламент № 1889/2005, на изискването, съдържащо се в чл. 9, параграф 1 от този регламент, съгласно което предвидените в националното право санкции трябва да бъдат ефективни, възпиращи и същевременно съразмерни на извършеното нарушение и на преследваната цел?

2) Не противоречи ли чл. 5/А от закон № XLVIII, поради определения в него размер на глобите, на забраната за прикрити ограничения на свободното движение на капитали, предвидена в чл. 65, параграф 3 от ДФЕС и в Договора за ЕС?

2.Решение на Съда на ЕС

Съдът в Люксембург определя, че поставените въпроси са взаимно свързани и следва да се разглеждат заедно. Целта, поставена пред Регламент №1889/2005г. е да допълни разпоредбите на Директива 91/308/ЕИО. Доколкото Регламент №1889/2005г. съдържа хармонизирана уредба относно контрола на внасяне и изнасяне на пари в брой през границите на Съюза, тя трябва да се съпостави с националното законодателство на Република Унгария в тази област и да се прецени дали такава национална уредба съответства на правото на ЕС.

Регламент №1889/2005г. цели предотвратяване, възпиране и избягване на внасяне на територията на Съюза на печалбите от незаконни действия и тяхното инвестиране във финансовата система. Въвежда се принципът на задължителното деклариране на такива движения на парични средства в брой на стойност на 10 000 EUR, което улеснява събирането на информация за произхода им. Чл. 9 параграф 1 от регламента гласи, че всяка държава е свободна да определи санкциите за неизпълнение на задължение, доколкото липсва хармонизирано законодателство на Съюза относно определяне размера на санкциите. Съгласно горепосочената разпоредба санкциите трябва да са ефективни, възпиращи и съразмерни.

Първият от преюдициалните въпроси, отправени към СЕС, е във връзка с тези рамкови изисквания, поставени от Съюза спрямо държавите-членки при определянето на размера на санкциите, налагани при нарушение на задължението за деклариране от страна на физическите лица. Ефективният и възпиращ характер на санкциите, описани в чл. 5/А от Закон № XLVIII не е оспорен нито пред запитващия съд, нито пред Съда в Люксембург. В своята същност първият преюдициален въпрос се отнася до съразмерността на санкциите, определени от унгарското законодателство. Освен ефективни и възпиращи, каквито безспорно гореспоменатите санкции са, защото са подходящи за ефективно изпълнение на предвиденото в чл. 3 от Регламент № 1889/2005г. и същевременно възпират лицата от извършване на такова нарушение, те трябва да бъдат и съразмерни. Държавите-членки са свободни да определят размера на санкциите, но трябва да извършат това като спазват правото на ЕС и в частност основните принципи в правото на ЕС. Принципът на пропорционалността е един от тези принципи и той следва да бъде съблюдаван от държавите-членки при създаване на националните си законодателства. За да са съразмерни санкциите, те трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, което санкционират и с целта, която преследват. В законодателството на Република Унгария размерът на глобите нараства прогресивно в зависимост от размера на недекларираната сума пари в брой. Според заключението на генералния адвокат, съгласно чл. 9 пар. 1 от Регламент № 1889/2005г., нарушението на задължението за деклариране може да се накаже по „прост ефективен и ефикасен начин, при това без да е необходимо компетентните органи да вземат предвид други обстоятелства, като например умисъла или повторността“[5]. Според Съда, глоба в размер на 60% от недекларираната сума, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR, изглежда несъразмерна и надхвърля границите на необходимото, за да се възпрат лицата от такива нарушения и да се постигнат целите на Регламент 1889/2005г., с който държавите-членки трябва да се съобразяват при изготвянето на националните си законодателства. Целта на чл. 9 от регламента не е да санкционира измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на задължението за деклариране. От съображения 3 и 15 на регламента е видно, че той цели да осигури по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат и излизат от Съюза.

Вторият преюдициален въпрос, отправен от запитващата юрисдикция до Съда в Люксембург, цели да предотврати нарушаването на друг от основните принципи в правото на ЕС, а именно принципа на ефективността[6]. Свободите на движение заемат много високо място в йерархията на правото на ЕС и Съдът винаги се стреми да ги тълкува разширително и да им дава приоритет. Ограничаването на тези права и свободи от държавите-членки противоречи на Съюзното право. Свободното движение на капитали е една от четирите свободи на движение заедно с свободното движение на хора, стоки и услуги. Въвеждането на прекомерно тежки санкции за нарушаване на забраната за деклариране може да се тълкува и като прикрито ограничение на свободното движение на капитали. Съдът в своето решение отбелязва, че чл. 4 параграф 2 от Регламент № 1889/2005г. дава възможност на националните органи да задържат парите в брой, които не са били декларирани, с помощта на административно решение. С използването на това средство ще се открие възможност пред националните органи да извършат проверки във връзка с произхода и предназначението на въпросната парична сума.

Съдът в Люксембург определя в заключение, че „санкция, състояща се в глоба в по-нисък размер, съчетана с мярка за задържане на парите в брой, които не са били декларирани съгласно член 3, би могла да постигне преследваните с посочения регламент целим без да надхвърля границите на необходимото за тази цел“[7]. По изложените съображения Съдът взема решение, че предвид разпоредбите на чл. 9 параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005г. от 26 октомври 2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, е недопустима национална правна уредба, „съгласно която за неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чиито размер съответства на 60% от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR“[8].


[1] Държавите-членки трябва да използват такива мерки и средства за постигане на поставените им цели, които да не надвишават необходимото и достатъчно за постигането на въпросните цели.
[2] СЕС, 16 юли 2015г., дело C-255/14.
[3] Закон №XLVIII, член 3, унгарско право.
[4] Закон №XLVIII, член 5/А, параграф 1, унгарско право.
[5] Заключение на генералния адвокат M. Wathelet, точки 79-81.
[6] Националната правна уредба на държавите-членки не трябва да препятства упражняването на правата и задълженията, произтичащи от правото на ЕС като по пряк или косвен начин ги прави трудни или невъзможни за изпълнение чрез вътрешноправни средства.
[7] СЕС, 16 юли 2015г., дело C-255/14.
[8] СЕС, 16 юли 2015г., дело C-255/14.