Съдът на ЕС определи като дискриминационна практика поставянето на електромерите на високо разстояние в ромския квартал на Дупница. 

 § Понятието за „дискриминация, основана на етнически произход“ по смисъла на Директива 2000/43/ЕО[1] трябва да се прилага към хипотеза на колективна мярка, при която всички електромери в градски квартал, населяван основно от лица от ромски произход, са поставени на стълбове от мрежата на въздушния електропровод на височина шест—седем метра, докато в останалите квартали такива електромери се поставят на височина до два метра, без значение дали засяга лица с определен етнически произход или лица, които без да имат такъв произход, съвместно с първите търпят по-малко благоприятното третиране или особеното неблагоприятно положение, произтичащо от посочената мярка.

Директива 2000/43, и по-специално разпоредбите на член 2, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предвижда, че за да се установи наличието на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, по-малко благоприятното третиране или особеното неблагоприятно положение трябва да се изразяват в засягане на права или законни интереси.

Член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда, че за да е налице непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, особеното неблагоприятно положение трябва да е предизвикано поради съображения, свързани с расов признак или етнически произход. Понятието за „видимо неутрална“ разпоредба, критерий или практика по смисъла на посочения текст означава разпоредба, критерий или практика, формулирани или прилагани привидно неутрално, тоест при отчитане на фактори, различни от защитения признак и не равнозначни с него. Понятието за „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на Директивата не означава особено значим, очевиден и тежък случай на неравенство, а определя това, че най-вече лицата от дадена раса или етнически произход се намират в неблагоприятно положение в резултат от разглежданата разпоредба, критерий или практика.

Директива 2000/43 трябва да се тълкува в смисъл, че практика като разглежданата в главното производство би могла да бъде обективно оправдана с желанието да се гарантира сигурността на електропреносната мрежа и надлежното отчитане на потребената електрическа енергия, само при условие, че споменатата практика не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на тези законни цели и че причинените неудобства не са несъразмерни спрямо така визираните цели.

1. Спор по главното производство и поставени преюдициални въпроси

През 1999 г. и 2000 г. дружеството ЧЕЗРБ монтира електромерите на всички абонати в квартал “Гиздова махала“ в град Дупница на бетонни стълбове от мрежата на въздушния електропровод на височина 6—7 метра (т.нар. „спорна практика“), докато в останалите квартали монтираните от ЧЕЗ РБ електромери са поставени на височина 1,70 метра, най-често в имота на потребителите, на фасадата или на оградата.

Г‑жа Николова осъществява дейност като едноличен търговец в рамките на магазин за хранителни стоки в квартала, населяван предимно от лица от ромски произход. През декември 2008 г. г‑жа Николова сезира Комисията за защита от дискриминация с жалба, в която твърди, че причина за спорната практика е, че квартал „Гиздова махала“ е населен предимно с граждани от ромски произход, поради което тя е жертва на пряка дискриминация на основание народност. Николова поддържа в частност, че не може да следи електромера си, за да контролира своето потреблението и да се увери в точността на изпращаните ѝ сметки, които според нея са завишени.

На 6 април 2010 г. КЗД постановява решение, с което приема, че спорната практика представлява забранена непряка дискриминация по признак народност по смисъла на член 4, алинеи 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Това решение е отменено от Върховния административен съд от 19 май 2011 г. поради това че КЗД не е посочила спрямо коя друга народност г‑жа Николова е била дискриминирана. Преписката е върната на КЗД за ново разглеждане. КЗД приема ново решение, като установява, че по отношение на г‑жа Николова ЧЕЗРБ е извършило пряка дискриминация, основана на нейното „лично положение“ по смисъла на член 4, алинеи 1 и 2 ЗЗДискр., като я е поставило поради местоположението на търговския ѝ обект в по-неблагоприятно положение спрямо останалите клиенти на ЧЕЗ РБ, чиито електромери са поставени на достъпни места. ЧЕЗРБ обжалва това решение пред Административен съд София-град (АССГ).

В контекста на така очертаните елементи на спора, АССГ отправя преюдициално запитване, което има за цел да изясни, дали в хипотеза, като визираната в запитването, е налице пряка или непряка дискриминация на основата на етнически произход по смисъла на правото на Европейския съюз и доколко такава практика може да бъде оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия,

2. Решение на Съда

2.1.Относно прилагането на понятието „дискриминация, основана на етнически произход“

В постановеното от него решение Съдът на ЕС на първо място пристъпва към това да изясни, дали понятието „дискриминация, основана на етнически произход“ по смисъла на Директива 2000/43 и чл. 21 от Хартата на основните права е приложимо към хипотезата на спора, при който от една страна е налице мярка, насочена към компактна група български граждани от ромски произход, като тези, които живеят в квартала, предмет на разглеждане в главното производство, а от друга жалбоподател по основния спор е лице, което изрично посочва, че e от български произход, не се определя като лице от ромски произход и не следва да бъде считано за такова.

Според Съда на ЕС понятието за етнически произход, което изхожда от идеята, че групите в обществото са белязани по-специално от обща националност, религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда, се прилага за ромската общност[2]. Директива 2000/43 има за цел да създаде рамка за борба срещу „дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход“. Член 2, параграф 1 от тази директива определя принципа на равно третиране като отсъствие на „пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход“. Визираната директива предвижда, че пряка дискриминация е налице, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация „въз основа на расов признак или етнически произход“, като текстът на директивата само на няколко езика упоменава по-малко благоприятно третиране въз основа на „своята“ раса или „своя“ етнически произход. Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 проява на непряка дискриминация има, „когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.

Висшата юрисдикция на ЕС потвърждава, че с оглед на предмета на Директива 2000/43 и на естеството на правата, които тя има за цел да защити, приложното ѝ поле не може да се определя ограничително. На тази основа Съдът приема тълкуване, съгласно което посоченият в директивата принцип на равно третиране се прилага не към определена категория лица, а в зависимост от признаците, посочени в член 1 към всички лица, които, макар сами по себе си да не принадлежат към съответната раса или етнос, търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприятно положение поради някой от изведените в директивата признаци[3]. Такава е и хипотезата на спора по главното производство, при която макар г‑жа Николова да не е от ромски произход, както тя заявява пред Съда, все пак именно ромският произход на по-голямата част от останалите живеещи квартала, в който тя осъществява дейност, е обстоятелството, поради което заинтересуваната счита, че търпи по-неблагоприятно третиране или особено неблагоприятно положение.

2.2.Относно установяването на ограничаващи приложението на директивата условия във вътрешното право на държавите членки

На второ място Съдът на ЕС постановява тълкуване относно това, дали Директива 2000/43 допуска разпоредба като параграф 1, точка 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., която определя „неблагоприятното третиране“ като всеки акт, който пряко или непряко засяга „права или законни интереси“. В тази връзка висшата юрисдикция на ЕС напомня, че Директива 2000/43 цели да осигури развитието на демократични и толерантни общества, които позволяват участието на всички лица независимо от тяхната раса или етнически произход. С оглед на това „всяка“ пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или на етнически произход в областите, обхванати от Директивата, трябва да бъде забранена в Съюза. Член 2, параграф 1 от тази директива също потвърждава, че принципът на равно третиране по смисъла на същата означава отсъствие на „[всякаква] пряка или непряка дискриминация“, основана на расов признак или етнически произход. Наред с това с оглед тълкуването по първия преюдициален въпрос Съдът вече е посочил, че приложното поле на директива не може да се определя ограничително, а от член 6, параграф 1 на тази директива е видно, че тя установява „минимални изисквания“, без да засяга възможността държавите членки да приемат или поддържат разпоредби, които са „по-благоприятни“ за защитата на принципа за равно третиране.

На тази основа Съдът извежда заключението, че Директива 2000/43, и по-специално разпоредбите на член 2, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предвижда, че за да се установи наличието на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход по-малко благоприятното третиране или особеното неблагоприятно положение трябва да се изразяват в засягане на права или законни интереси.

2.3.Относно съществуването на пряка дискриминация

Въпреки че член 267 ДФЕС не оправомощава Съда на ЕС да прилага разпоредбите от правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася във връзка с тълкуването на Договорите и на актовете, приети от институциите на Съюза, Съдът все пак може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено в рамките на преюдициалното производство и въз основа на материалите по делото да предостави на националната юрисдикция насоки за тълкуването на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни с оглед преценката на прилагането на правото на ЕС.

Според Съда на ЕС, за да се установи, че разликата в третирането, произтичаща от спорната практика, е основана на етнически произход, не е от решаващо значение обстоятелството, че в разглеждания в главното производство квартал живеят и лица, които не са от ромски произход. Висшата юрисдикция на ЕС утвърждава, че за да е налице пряка дискриминация по смисъла Директива 2000/43 е достатъчно етническият произход да е бил определящ за решението за установяване на споменатото третиране. Оттук Съдът приема, че Директива 2000/43 трябва да се тълкува в смисъл, че мярка, каквато е спорната практика, представлява пряка дискриминация по смисъла на посочената разпоредба, ако се докаже, че тя е установена и/или се поддържа поради съображения, свързани с общия етнически произход на по-голямата част от живеещите в засегнатия квартал, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция при отчитане на всички релевантни обстоятелства по делото, както и на правилата относно прехвърлянето на доказателствената тежест, съдържащи се в директивата.

2.4.Относно съществуването на непряка дискриминация

На следващо място Съдът на ЕС изяснява точното съдържание на понятието непряка дискриминация и разглежда условията на приложимостта му към хипотезата на спора. Според трайната практика на Съда, непряката дискриминация за разлика от пряката дискриминация може да произтича от мярка, която макар и неутрално формулирана, т.е. формулирана с оглед на други, несвързани със защитения признак критерии, поставя в неблагоприятно положение най-вече лицата, които притежават тази характеристика[4]. Съдът на ЕС определя, че европейското законодателство не допуска национална разпоредба, която обуславя наличието на непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, от изискването съответната мярка да е била приета поради съображения, свързани с расов признак или етнически произход[5].

Съдът постановява също, че относимите към хипотезата на непряка дискриминация елементи на европейската уредба не допускат прочит, по смисъла на който подобно неблагоприятно положение би съществувало само при наличие на особено значим, очевиден и тежък случай на неравенство. Според висшата юрисдикция на ЕС посоченото в член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 условие, свързано с наличието на „особено неблагоприятно положение“ следва да се тълкува в смисъл, според който най-вече лицата с определен етнически произход се поставят в неблагоприятно положение в резултат от съответната мярка. Посоченото тълкуване, за разлика от онова, което би довело до попадането защитата на европейското законодателство само на особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство, в най-голяма степен съответства на преследваните от законодателя на ЕС цели.

На тази основа, за да предостави на националния съд всички необходими насоки за тълкуването и правилното прилагане на правото на Съюза, Съдът на ЕС определя, че при наличието на елементите по спора в главното производство, ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че не е доказано, че спорната практика представлява пряка дискриминация, основана на етнически произход, установените от посочената юрисдикция факти позволяват да се приеме, че подобна практика се отличава с необходимите характеристики, за да съставлява непряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/43.

2.5.Относно възможността спорната практика да е обективно оправдана от законна цел

Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 видимо неутрална разпоредба, критерий или практика, но които биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение, съставляват непряка дискриминация, поради което са забранени, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Според практиката на Съда в случай на различно третиране на основание на расов признак или етнически произход понятието за обективно оправдаване трябва да се тълкува стриктно.

Видно от акта за запитване и становището на ЧЕЗРБ пред Съда, спорната практика е била въведена за борба срещу многобройните посегателства и манипулации с електромери, както и срещу неправомерните присъединявания, констатирани в засегнатия квартал. В този смисъл се претендира посочената практиката имала за цел както преустановяването на измамите и злоупотребите, така и закрилата на лицата от опасностите за живота и здравето им от подобни действия, а също и осигуряването на качество и сигурност на електроразпределителната дейност в интерес на всички потребители.

Съдът приема, че подобни цели са признати от правото на Съюза законни цели[6]. За да не съставляват форма на дискриминация по Директива 2000/43 обаче разглежданите мерки трябва да са „обективно“ оправдани от такива цели. Това според висшата юрисдикция на Съюза предполага да се установи чрез обективно доказване от една страна, наличието и действителните мащаби на посочените неправомерни действия, а от друга страна, какви са конкретните причини, поради които в засегнатия квартал съществува значителен риск по отношение на електромерите от подобни посегателства и неправомерни присъединявания. Наред с това според Съда, за да бъдат удовлетворени изискванията, поставени по отношение на тежестта на доказване в това отношение, дружеството ЧЕЗРБ не би могло да се задоволи с твърдението, че такива действия и опасности са „общоизвестен факт“.

На следващо място, според Съда на ЕС, дори да може се докаже, че спорната практика обективно преследва посочените законни цели, то следва също да се докаже съгласно изискванията на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43, че тази практика е подходящо и необходимо средство за постигане на тези цели. Като приема, че практика като спорната по принцип е в състояние да осигури възможност за ефективна борба с неправомерните действия, срещу които в случая се твърди, че е насочена, поради което условието относно подходящия характер на подобна практика с оглед преследване на твърдените законни цели се оказва изпълнено, Съдът указва, че условието за необходимия характер на спорната практика с оглед на същите цели следва да бъде проверен, като се прецени, дали градските квартали като разглеждания в главното производство, в които ЧЕЗРБ прилага спорната практика, се отличават с такива особености, че други подходящи и по-слабо ограничителни мерки не позволяват разрешаване на срещаните проблеми. Запитващата юрисдикция следва да провери дали съществуват други по-слабо ограничителни подходящи мерки за постигането на посочените от ЧЕЗРБ цели и ако това е така, да констатира, че спорната практика не би могла да се счита за необходима.

Освен това, ако се допусне, че не може да се установи друга толкова ефективна мярка като спорната практика, запитващата юрисдикция ще трябва да провери също дали причинените от спорната практика неудобства не са несъразмерни спрямо преследваните цели и дали тази практика не уврежда прекомерно законосъобразните интереси на лицата, живеещи в засегнатите квартали[7]. В тази връзка, националната юрисдикция ще трябва, на първо място, да вземе предвид законния интерес на крайните потребители на електроенергия да имат достъп до електроснабдяване при условия, които не пораждат обиден или стигматизиращ ефект. Тя следва също да отчете едновременно ограничителния, всеобщ характер, както и отдавнашното съществуване на спорната практика, която и да съобрази това, че тя е задължителна без разграничение за всички живеещи в засегнатия квартал, въпреки че на повечето от тях не може да се вмени отговорност за лично неправомерно поведение, а още по-малко пък те могат да носят отговорност за подобни действия, извършени от трети лица. Накрая, запитващата юрисдикция следва да вземе предвид в своята преценката и законния интерес на крайните потребители да могат ефективно и редовно да проверяват своето потребление на електроенергия.

В заключение, като подчертава, че окончателната преценка относно съществуването на законна цел, по отношение на която спорната практика представлява подходящо и необходимо средство принадлежи на националния съд, Съдът на ЕС посочва, че с оглед на отчитането на изискваните от правото на ЕС елементи се налага изводът, че спорната практика не може да бъде оправдана, доколкото причинените от нея неудобства изглеждат несъразмерни спрямо преследваните цели.

 


[1] Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, OB L 180, 19.7.2000г.
[2] Виж т. 46 от Решението.
[3] Виж по аналогия решение Coleman, C‑303/06, EU:C:2008:415, т. 38 и 50.
[4] Вж. в този смисъл по-специално решение Z., C‑363/12, EU:C:2014:159, т. 53.
[5] Според Съда на ЕС чл. 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 не допуска прилагането на разпоредба като чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.
[6] Вж. относно борбата с измамите и престъпността решение Placanica и др., C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133, т. 46, както и т. 55)
[7] Вж. в този смисъл по-специално решения Ingeniørforeningen i Danmark, C‑499/08, EU:C:2010:600, т. 32 и 47 и Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 76 и сл.