Държавите членки могат да задължават дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни да положат успешно изпит за гражданска интеграция.

§ Директива 2003/109/ЕО[1] и по-специално член 5, параграф 2 и член 11, параграф 1 от нея, допускат национална правна уредба да налага задължението за полагане на изпит за гражданска интеграция. При неизпълнение от страна на задължените лица се налага глоба.

Обстоятелството, че статутът на дългосрочно пребиваващ е получен преди или след въвеждането на задължението, е без значение .

Националното законодателство не може да застрашава постигането на целите на гореспоменатата директива, а именно сближаването на правния статут на гражданите на държавите членки и лицата, легално пребиваващи на територията на държава членка за неопределен срок, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване.

1. Факти по главното производство и преюдициални въпроси

P и S са граждани на трети страни, които притежават издадени въз основа на гореспоменатата директива безсрочни разрешения за законно пребиваване на дългосрочно пребиваващ на територията на Кралство Холандия. Чуждите граждани получават разрешенията преди да започне приложението на Закона за интеграцията (от 1 януари 2010 г.). Съгласно чл. 21, параграф 1 буква к), ако чужденецът не положи изпит или не е получи диплома, удостоверение или друг документ поосечен в чл 5, парагаф 1, буква с) от същия закон, молбата му за издаване на решение за безсрочно пребиваване може да бъде отхвърлена. P и S обжалват отхвърлянето на жалбата им срещу решенията, с които са задължени да положат успешно изпит за гражданска интеграция и във връзка с образуваното по жалбите дела Върховният административен съд на Холандия изразява съмнение относно съвместимостта на задължението за гражданска интеграция с Директива 2003/109/ЕО[2].

Холандският Върховен административен съд желае да разбере, дали налагането на гореспоменатото задължение противоречи на принципа на равноправно третиране на дългосрочно пребиваващите чуждестранни граждани с гражданите на държавата членка по отношение на правата, споменати в чл. 11 от Директива 2003/109/ЕО.

Запитващата юрисдикция поставя също въпрос относно това, дали държавите членки са свободни да поставят интеграционни условия под формата на изпит за гражданска интеграция и да санкционират неизпълнението на това задължение след получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна.

2. Решение на Съда не ЕС

Поставените от Върховния административен съд на Холандия въпроси се отнасят само до гражданите на трети страни, които към датата на влизане в сила на Закона за интеграцията, пребивават законно в Нидерландия и са поискали статут на дългосрочно пребиваващ в периода от 1 януари 2007 г. до 1 януари 2010 г., в каквато хипотеза се намират P и S. За тази категория граждани разглежданото в главното производство задължение за гражданска интеграция, не е условие нито за получаването, нито за запазването на статут на дългосрочно пребиваващ. То води единствено до налагане на глоба на лицата, които след изтичането на определения срок не са положили успешно изпит, установяващ степента на владеене на език и достатъчно познания за холандското общество.

Съгласно чл. 5, параграф 2 от Директива 2003/109/ЕО държавите членки могат да изискват гражданите на трети страни да отговарят на условията за интеграция съгласно тяхното национално право. Тази норма се отнася до условията за интеграция, които трябва да са изпълнени преди предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ. Съдът на ЕС същевременно споделя виждането, че чл. 5, параграф 2 от директивата не задължава, но и не забранява на държавите членки да изискват от гражданите на трети страни да изпълнят задълженията за интеграция след получаването на статут на дългосрочно пребиваващ.

Относно въпроса за принципа на равно третиране – изисква се да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Съдът на ЕС излага становището, че положението на гражданите на трети страни не е сравнимо с това на гражданите на приемащата държава. Презумира се, че лицата с холандско гражданство имат нужните културни и езикови познания за родината си. Не може да се приеме същото обаче за гражданите на друга държава. Поради това според Съда не съществува противоречие между нидерландското право и принципа на равноправно третиране на дългосрочно пребиваващите чуждестранни граждани с гражданите на държавата членка по отношение на правата, споменати в чл. 11 от Директива 2003/109/ЕО.

Следва да се отбележи, че спорните мерки за интеграция по същество се състоят от задължението да се придобият познания и/или да се докаже писмено и устно владеене на нидерландски език и знания за нидерландското общество. Тези знания и умения са безспорно полезни за установяване на връзки с приемащата държава членка. Съдът приеме, че такова задължение само по себе си не застрашава постигането на целите по Директива 2003/109/ЕО, а напротив, може да съдейства за това.

На последно място, налагането на глоби е средство за осигуряване на ефективното изпълнение на задължението за гражданска интеграция. Сам по себе си този метод не застрашава постигането на целите по Директива 2003/109 и следователно не я лишава от полезното ѝ действие. От друга страна максималният размер на глобата достига 1000 Евро. Тя може да бъде налагана всеки път, когато определените срокове за полагане на изпит за гражданска интеграция изтичат, без да се положи успешно този изпит. Не съществува ограничение относно броя на за заплащанията на споменатите суми - докато чужденецът положи успешно изпита. Същевременно таксите за полагане на изпита и разходите за подготовката за него се поемат от съответните граждани на трети страни. Тези такси са в размер на 230 Евро и трябва да бъдат заплащани при явяване на изпита. Съдът на ЕС указва същевременно, че запитващата юрисдикция следва да провери, дали изложените обстоятелства могат да застрашат постигането на целите на Директива 2003/109/ЕО и да я лишат от полезното ѝ действие.


[1] Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).
[2] Решение от 4 юни 2015, P и S, C-579/13, ECLI:EU:C:2015:369.