Влезе в сила нов регламент на ЕС, който закрепва мерки на противодействие на незаконната сеч в рамките на държавите членки и в трети страни. 

 Борбата с незаконната сеч в рамките на държавите-членки и в трети страни е поставена във фокуса на политиката на ЕС. Доколкото Съюзът е голям потребител на дървен материал, както и с оглед императивите на политиката за защита на околната среда, беше приет Регламент № 995/2010 за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал[1], с който се цели ограничаване пускането на европейския пазар на незаконно добит дървен материал и на изделия от незаконно добит дървен материал.

1. Приложно поле

Новият регламент се прилага по отношение на операторите и търговците, които осъществяват сделки с дървен материал. По смисъла на регламента „оператор“ е всяко лице, което пуска на пазара дървен материал или изделия от такъв. Обхватът на регламента е стеснен, като се предвижда, че той намира приложение спрямо операторите само при първата доставка на дървен материал или изделия от такъв на вътрешния пазар. Легалната дефиниция за „търговец“ пък го определя, като лице, което в процеса на своята търговска дейност извършва покупко-продажби с дървен материал или изделия от такъв, който вече е бил пуснат на вътрешния пазар от оператор.

Съществува позитивен списък в приложение, който изчерпателно изброява стоките, за които регламентът намира приложение. Извън този списък са такива стоки, като: печатни хартиени изделия (книги, вестници, списания), дървен материал, който е купен или продаден от частни лица за тяхно лично ползване, продукти от рециклиране и др. За да се определи дали регламентът се прилага за всеки конкретен случай, то трябва изрично да се изследва нарочното приложение към него, което изчерпателно изброява стоките, по отношение на които регламентът намира приложение.

2. Задължения на операторите

Когато операторите пускат на вътрешния пазар дървен материал или изделия от такъв, те са длъжни да извършат надлежна проверка, с която да се провери дали този материал е незаконно придобит и ако това бъде установено, пускането на пазара на такъв материал се забранява. По смисъла на регламента „незаконно придобит“ е онзи дървен материал, който е добит в нарушение на приложимото законодателството в държавата на дърводобив. Регламентът подробно урежда и кое законодателство счита за „приложимо“ в чл. 2, з), като напр. в него се включват правилата за дърводобив в предварително установени граници и количества, въпросите на околната среда, релевантни митнически правила и др. подобни.

Операторите следва да разработят система за надлежна проверка, която ефективно да свежда риска от пускане на пазара на незаконно добит дървен материал до минимум или да използват предварително създадена система от нарочно определена организация за мониторинг. Тази функция се изпълнява в България от Изпълнителната агенция по горите към министъра на земеделието и храните. На базата на тази проверка операторът трябва да събере информация относно: характера на дървения материал, страната на произход, количеството, доставчика и съответствие с националното законодателство в страната на произход. Основавайки се на тази информация, операторът следва да направи оценка на риска. Ако при тази оценка се установи, че рискът не е минимален, операторът трябва да вземе допълнителни мерки за намаляването му, като изиска допълнителни документи, извърши проверка чрез трето лице или осъществи други подходящи и пропорционални мерки.

3. Задължения за търговците

Търговците имат значително по-малко задължения от операторите, доколкото те купуват или продават дървен материал, който вече е бил подложен на надлежна проверка при оператора. Поради това задължението на търговците се свеждат до това да съхраняват информация от кого купуват и на кого продават. Тази информация следва да бъде съхранявана за период не по-кратък от 5 години и да бъде предоставяна на компетентните органи при поискване.

Как следва да действа в практиката новия регламент? Посоченото по-горе ще бъде илюстрирано с пример: – дружество „Х“ добива дървен материал в рамките на ЕС, който след това бива транспортиран и преработен в собствена дъскорезница. Нарязаната дървесина бива продавана на дружество „У“, което произвежда мебели. От своя страна дружество „У“ продава мебелите на „С“, чиято дейност е свързана с продажба на мебели на дребно. В посочената по-горе картина „Х“ очевидно е оператор, доколкото пуска за първи път дървен материал на вътрешния пазар. „С“ пък очевидно е търговец, доколкото единствено препродава вече изготвено и пуснато на вътрешния пазар изделие от дървен материал. Възниква въпросът „У“ оператор или търговец е по смисъла на новия регламент, доколкото макар за дейността си да използва вече пуснат на пазара дървен материал, то дружеството го преработва и изготвя от него изделия от дървен материал, които от своя страна пуска на пазара за първи път. По-правилно би било „У“ да се квалифицира като оператор, поради следните съображения. Целта на Регламент № 995/2010 е борба с незаконната сеч и свързаната с нея търговия[2]. Тази цел не би могла да бъде постигната ако се приеме, че в хипотеза като гореизложената, дружество „У“ е търговец, защото тогава ще излезе, че „Х“ в качеството си на единствен оператор сам на себе си ще извършва надлежна проверява за произхода на дървения материал, който сам е добил, което е неиздържано от правно-логическа гледна точка.

4. Санкции

Санкциите за неизпълнение на правилата на разглеждания регламент се установяват на национално ниво, като те трябва да бъдат съразмерни и възпиращи. В българското законодателство санкцията е предвидена в чл. 271 (2) от Закона за горите, като тя е между 50 и 3000 лв. за физически лица и от 100 до 5000 лв. за юридически лица.

 
[1] Официален вестник, L 295, 12 ноември 2010 г.
[2] Вж. съображение (31) към регламента.