Съдът на ЕС се произнесе по задължението на държавите-членки да отчитат формирания осигурителен доход и стаж при упражняване правото на свободно движение.

§ Държавите членки са длъжни да предвидят във вътрешното си осигурително право механизъм за адаптиране на метода за изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за да се вземе предвид обстоятелството, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение. Чрез този механизъм трябва да се постигне положение, при което упражнилият правото на свободно движение работник, да не бъде поставян в по-неблагоприятно положение от работниците, които не са упражнили това си право.

Осигурително право е област, която в контекстa на свободно движение на работници, е особено значима на равнището на ЕС. Парадоксално, може би поради твърде деликатния ѝ характер за държавите членки, нивото на хармонизация остава ниско. Като съзнава значимостта на сектора обаче Съдът на ЕС е създал богата юриспруденция, като сред новите елементи в нея е решението по делото Salgado González[1], което и ще бъде разгледано по-долу.

1. Факти по главното производство и преюдициални въпроси

Гражданин на ЕС се е осигурявал в Испания към специална схема за осигуряване на самостоятелно заети лица в продължение на приблизително 10 години, а също така и в Португалия за период от приблизително 5 години. През 2006 г. лицето подава в Испания заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Испания, като молбата е удовлетворена. Определената месечна пенсия първоначално е в размер на 341 евро. Сумата е получена чрез сумиране на осигурителния доход, формиран в Испания, и разделянето му на 210 (броят на годишните вноски – 12 редовни и 2 извънредни). След извършването на корекции съответно е определено, че Кралство Испания следва да изплаща на лицето сума в размер на 371 евро месечно.

Гражданинът на Съюза подава молба за преразглеждане на така установения размер и иска определянето му на 864 евро месечно, доколкото счита, че при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която има право, трябва да се включат и вноските, които е платил в Португалия. Компетентният орган не само отхвърля молбата, но и отново преизчислява пенсията, като този път я определя в размер на 336 евро месечно. За да достигне до тази сума са събрани осигурителните доходи в Испания за 15-годишния период предхождащ плащането на последната вноска в Испания, като получената сума е разделена на множител 210, който отговаря на броя вноски (12 + 2 годишно) за тези 15 години. През първите 5 години от този период обаче осигурителният доход на лицето е включен със стойност нула, доколкото в Испания жалбоподателят е плащал осигуровки едва 10 години, поради което и се получава този незадоволителен размер на пенсията.

След изчерпването на средствата за защита по административен ред гражданинът се обръща към съда, като на първа инстанция жалбата също е отхвърлена. Въззивният съд решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване, доколкото приема, че за правилното решаване на спора е необходимо тълкуването на общностното право и по-специално на правилата за свободно движение на работници и Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността[2].

Преди да формулира преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция отбелязва, че макар да няма съмнение, че за изчисляване на основата на испанската пенсия не е възможно да се отчетат вноските, които лицето е направило към португалската пенсионна схема, счита, че използваният от компетентните органи метод за изчисляване на размера не съответства на изискванията относно свободното движение на работници по отношение на плащанията със социалноосигурителен характер съгласно член 48 ДФЕС, нито на равното третиране на местните работници и работниците мигранти, предвидено в член 3 от Регламент 1408/71[3].

Воден от гореизложеното, националната юрисдикция спира производството и отправя преюдициално запитване в смисъл: допуска ли правото на ЕС, национална правна уредба, „съгласно която теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява чрез разделяне на 210 на осигурителния доход на този работник през фиксирания петнадесетгодишен референтен период, непосредствено предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, като нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение“[4].

2. Решение на Съда на ЕС

На първо място Съдът в Люксембург напомня общият принцип, че Регламент № 1408/71 не създава обща схема за социална сигурност, а единствено цели координирането на националните системи, като позволява продължаване на съществуването им – т.е. държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност. Това следва не само от съдебната практика, но и от Договорите, като се има предвид, че социалната политика е област на споделена компетентност и държавите членки запазват властта да уреждат съответните обществени отношения, доколкото ЕС не се е намесил, какъвто е случаят.

При упражняване на тази компетентност обаче както многократно е ставало дума, държавите членки са длъжни да не нарушават правото на ЕС и по-специално в конкретния случай основното право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. В тази връзка, чл. 45 от Регламент 1408/71 установява задължение за всяка държава членка да зачита завършените осигурителни периоди във всяка друга държава членка, отчитайки ги като завършени и съгласно собственото си законодателство[5].

От фактите по главното производство става ясно, че за да провери дали лицето е заплащало социалноосигурителни вноски най-малко 15 години, каквото е едно от изискванията за получаване на пенсия, националните власти вземат предвид натрупания осигурителен стаж, както в Испания, така и в Португалия. От друга страна обаче при определянето на обезщетението компетентните органи използват метод, който не отчита плащаното в друга държава членка. Съдът на ЕС вече се е произнасял, че теоретичният размер на такова обезщетение трябва да се изчисли така, както ако осигуреното лице е работило единствено в съответната държава членка[6]. Освен това съществува трайна съдебна практика, че Регламент 1408/71 трябва да бъде тълкуван в светлината и с оглед на целта на член 48 ДФЕС, като не се допуска чрез тълкуването на Регламент 1408/71 да бъде достигнато до положение, при което работниците мигранти да бъдат принудени да търпят намаляване на размера на социалноосигурителните им обезщетения, поради това че са упражнили правото си на свободно движение[7].

В контекста на посочените факти и основни принципи, Съдът на ЕС приема, че национална правна уредба или практика като тази в главното производство, която макар да отчита натрупания осигурителен стаж в други държави членки, не го взема предвид при определяне на осигурителния доход противоречи на правото на ЕС, доколкото поставя лицето в положение по-лошо от това на лица, които са се осигурявали само в една държава членка. В тази линия, недопустимо е властите да вземат предвид осигурителния стаж в другите държави членки за целите на определяне на натрупания минимален осигурителен стаж, но при определяне на осигурителния доход да „заместват“ годините, в които лицето се е осигурявало в друга държава членка, с години, в които осигурителният доход се счита за нула. Положението би могло да бъде различно, ако националното законодателство предвиждаше механизми за адаптиране на метода за изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за да се вземе предвид обстоятелството, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение, като чрез това предпази работника от поставянето му в по-неблагоприятно положение, спрямо други работници, които не са упражнили правото си на свободно движение[8].

Воден от посоченото до тук, Съдът на ЕС постановява, че правото на ЕС не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която „теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява въз основа на осигурителния доход на този работник през точно определен референтен период, предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, към който доход се прилага точно определен делител, но нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение“[9].

 


[1] СЕС, 21 февруари 2013 г., Salgado González, дело C-282/11, непубл.
[2] Официален вестник, L 149, 5 юли 1971 г.
[3] Чл. 3 (1) „Съобразно особените разпоредби на настоящия регламент лицата, за които се прилага настоящият регламент, имат същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както гражданите на съответната държава.“
[4] Salgado González, цит., т. 31.
[5] Salgado González, цит., 38.
[6] СЕО, 21 юли 2005 г., Koschitzki, дело C‑30/04, Rec. I‑7389, т. 27.
[7] Вж. в този смисъл СЕО, 9 август 1994 г., Reichling, дело C‑406/93, Rec. I‑4061, 21-22.
[8] Salgado González, цит., 51.
[9] Salgado González, цит., 52.