Съдът на ЕС се произнесе относно задълженията на железопътните превозвачи за информиране на пътниците в реално време.

§ Железопътните предприятия са длъжни да предоставят информация в реално време за закъснения или отмяна на влакове, които осъществяват основни връзки, по начин полезен за пътниците.

Развитието на железопътния транспорт е един от основните приоритети при планиране развитие на транспортната мрежа в страните членки на ЕС. Правилното инвестиране в развитието на този сектор е сериозна предпоставка за изграждането на бърза, евтина и удобна транспортна мрежа в целия ЕС. За да се превърне в удобно средство за придвижване обаче железопътният транспорт следва да разполага с добри системи за информация, в това число за известяване на закъсненията и отмяната на влакове в реално време. Правото на ЕС регулира правата и задълженията на пътниците, които използват железопътен транспорт чрез нарочен регламент[1]. Съдът на ЕС имаше възможността да се произнесе по тълкуването на общностното право в областта в решение по делото Westbahn Management[2].

1. Спорът по главното производство и преюдициален въпрос

Westbahn Management е дружество, което предоставя услуги за железопътен превоз на пътници по линията от Виена до Залцбург. ÖBB-Infrastruktur е друго дружество, което управлява голяма част от австрийската железопътна мрежа, включително линията Виена-Залцбург. ÖBB-Infrastruktur разполага с информация в реално време за всички влакове, движещи се по управляваната от него мрежа, като предоставя тази информация на различните железопътни предприятия, но само по отношение на техните влакове. На интернет страницата на ÖBB-Infrastruktur има достъпни за всички дружества, осъществяващи железопътни превози, данни за движещите се по железопътната мрежа влакове, но без различните железопътни предприятия да са упоменати в тези данни.

Westbahn Management иска от ÖBB-Infrastruktur да му предостави в реално време данните за движението на влаковете на другите железопътни предприятия, за да може да информира своите пътници за актуалното време с оглед осъществяването на връзка. ÖBB-Infrastruktur отказва, като посочва, че съгласно политиката на дружеството, то не предоставя данни за влаковете на всички железопътни предприятия на отделен оператор, извършващ превози. ÖBB-Infrastruktur приканва Westbahn Management да сключи споразумение с останалите железопътни предприятия за обмен на информация. Westbahn Management не успява да сключи такова споразумение, поради отказ от ÖBB-Personenverkehr AG, което е и основното предприятие за превоз на пътници чрез железопътен транспорт в Австрия.

Westbahn Management сезира компетентната австрийска юрисдикция - Schienen-Control Kommission, като счита, че отказът за предоставяне на информация от страна на ÖBB-Infrastruktur противоречи на част II от приложение II към Регламент № 1371/2007[3]. Като преценява, че законосъобразното решаване на спора неминуемо минава през правилно тълкуване на правото на ЕС, националната юрисдикция решава да спре производството пред нея и да отправи преюдициален въпрос до Съда на ЕС в следния смисъл: следва ли „член 8, параграф 2 във връзка част II от приложение II към Регламент № 1371/2007 следва да се тълкуват в смисъл, че информацията относно основните връзки трябва да включва, освен обявеното в разписанието време на заминаване, и закъсненията или отмяната на посочените влакове за връзка, и по-специално информацията, свързана с други железопътни предприятия“[4]?

2. Решението на Съда на ЕС

На първо място, Съдът на ЕС следва да прецени, дали Schienen-Control Kommission е национална юрисдикция по смисъла на чл. 267 ДФЕС. Според заключението на Съда, питащият орган е постоянен, независим, законоустановен орган, натоварен с решаването на правни спорове със сила на пресъдено нещо, който е със задължителна юрисдикция, а производството пред него се решава на основание правни норми при състезателно начало[5]. Като изяснява този предварителен въпрос, интеграционната юрисдикция преминава към изясняване на проблема по същество, като напомня общия принцип при тълкуването на правото на ЕС, че наред с лексическото тълкуване, при тълкуването на правото на Съюза е от определящо значение да се държи сметка за целта и систематическото място на нормите. За да се изследва каква е целта на един общностен нормативен акт по начало трябва да се имат предвид изложените съображения за приемането му. В конкретния казус в съображенията на Регламент № 1371/2007 е посочено, че една от основните цели, които преследва актът, е да се гарантират правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, като се държи сметка за това, че пътникът е „по-слабата“ страна в правоотношението с железопътния превозвач[6]. Освен това, акцент се поставя и върху нуждата от своевременно получаване на информация относно пътуването, както преди осъществяването му, така и по време на превоза. Получаването на тази информация е закрепено, като едно субективно право на ползвателите на железопътни услуги[7].

Съдът в Люксембург постановява, че в светлината на така изложените цели, следва да бъде тълкувана разпоредбата на член 8, параграф 2 от регламента, съгласно която железопътните предприятия предоставят на пътниците по време на пътуванията най-малко информация отнасяща се до услугите във влаковете, следващата гара, закъсненията и основните връзки, както и до въпросите, свързани със сигурността и безопасността. Самата информация трябва да бъде поднесена на пътника по начин, щото да може да му бъде полезна.

Що се отнася в частност за информацията за закъснения или отмяна на влакове за връзка, Съдът на ЕС постановява, че „информацията за закъсненията или отмяната на влакове за връзка, която пътникът е могъл да узнае от информационните табла преди своето заминаване — ако се предположи, че тя е била известна към този момент, — представлява елемент, който също така трябва да бъде съобщен на пътника, когато тези закъснения или тази отмяна на влакове настъпят след неговото заминаване. В противен случай, в противоречие с преследваните от Регламент № 1371/2007 цели, пътникът би бил информиран само за предвиденото разписание на основните връзки, но не и за настъпилите след неговото заминаване промени, поради които предоставената му информация е остаряла“[8].Чрез даденото тълкувание Съдът на ЕС потвърждава, че железопътните предприятия са длъжни да информират пътниците в реално време, в рамките на самото пътуване, за закъснения или отмяна на влакове за основни връзки и то по начин, който е полезен за тях. Във връзка със спора по главното производство, Съдът в Люксембург счита, че прилагателното „основни“, което характеризира връзките, не ограничава тези връзки до основните връзки с влакове на конкретния превозвач, но се отнася до всички основни връзки по трасето, включително до такива, които се оперират от друго железопътно предприятие.

 
[1] Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, Официален вестник L 315, 3 декември 2007г.
[2] СЕС, 22 ноември 2012 г., Westbahn Management, дело C-136/11, непубл.
[3] ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И/ИЛИ
ПРОДАВАЧИТЕ НА БИЛЕТИ
[…]
Част II: Информация по време на пътуването
Услуги във влаковете
Следваща гара
Закъснения
Основни връзки
Информация, свързана със сигурността и безопасността.
[4] Westbahn Management, цит., т. 32.
[5] Вж. напр. СЕС, 10 декември 2009 г., Umweltanwalt von Kärnten, дело C‑205/08, Rec. I‑11525, т. 35.
[6] Вж. напр. съображения 1, 2 и 3.
[7] Съображение 4.
[8] Westbahn Management, цит., т. 38.