Съдът на ЕС се произнесе относно дължимото обезщетение при отказан достъп до борда на самолет. 

§ Отказ на достъп на борда на самолет не може да бъде обоснован с аргументи, които не са свързани с действие, поведение или определено състояние на пътника, а се дължат на изключителната вина на превозвача. В този случаи авиокомпанията дължи обезщетение в размер, който е уреден в Регламент № 261/2004.

Правото на ЕС урежда правата на пътниците при отказан достъп до борда на въздухоплавателно средство, което излита от летище на територията на ЕС. Материята се регулира от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети[1]. Съгласно този регламент, когато на пътник е отказан достъп до борда на самолет той има право на незабавно обезщетение, на незабавно възстановяване на стойността на билета или на премаршрутизиране и на издръжка през периода на изчакване на следващия полет. Това общо правило търпи изрично уредени изключения, при които отказът може да бъде обоснован от превозвача. Въпросът за правото на обезщетение на пътниците е поставен пред Съда на ЕС по дело Rodríguez Cachafeiro и Martínez-Reboredo Varela-Villamor[2].

1. Факти по главното производство и преюдициален въпрос

Г‑н Rodríguez Cachafeiro и г‑жа Martínez-Reboredo Varela-Villamor са закупили от авиокомпанията „Iberia“ самолетни билети от Ла Коруня до Санто Доминго. Полетът е с едно прекачване в Мадрид. На летището в Ла Коруня лицата регистрират багажа си директно за крайната точка на пътуването и получават две бордни карти – по една за всеки от полетите. Полетът им от Ла Коруня за Мадрид се движи със закъснение от 1 час и 25 минути и авиокомпанията, като предвижда, че те ще изпуснат втория полет, анулира бордните им карти и предоставя местата на други пътници. При пристигането си в Мадрид г‑н Cachafeiro и г‑жа Varela-Villamor се представят на изхода за качване на борда за втория полет по време на последното повикване на пътниците. Персоналът на авиокомпанията не им предоставя възможността да заемат местата си с мотива, че бордните им карти са били анулирани, а местата – вече заети.

Ищците са превозени на следващия ден до Санто Доминго, като пристигат с 27 часа закъснение. Те претендират обезщетение в размер на 600 евро за всеки, поради отказан достъп на борда и на основание член 4, параграф 3[3] и член 7, параграф 1, буква в)[4] от Регламент № 261/2004.

Авиокомпанията оспорва аргументите на ищците, като твърди, че предоставените факти не представлявали по същността си отказ на достъп на борда поради претоварване, а е предпоставено и обосновано от закъснението на предходния полет.

Във връзка с тези аргументи запитващата юрисдикция счита, че за да разреши законосъобразно спорът, е необходимо да бъде разяснено, дали понятието „отказан достъп на борда“ визира само случаи на първоначално претоварване или обхваща и други ситуации, като тази в която се намират ищците по главното производство. За целта е формулиран преюдициален въпрос в смисъл:

„Може ли да се включи в хипотезата за отказан достъп на борда по член 2, буква й) във връзка с член 3, параграф 2 и с член 4, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] случаят, при който въздушен превозвач отказва достъп на борда, поради това че първият полет от осъществявано на два етапа пътуване, за което е издаден един общ билет, има закъснение по вина на превозвача и последният е направил погрешно предположение, че пътниците няма да стигнат навреме за втория полет от това пътуване, допускайки местата им за втория полет да бъдат заети от други пътници“[5]?

2. Решение на Съда на ЕС

На първо място Съдът в Люксембург напомня, че Регламент № 261/2004 дава легална дефиниция на фразата „отказан достъп на борда“, като член 2, буква й) урежда, че това е „отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване“.

От фактите по главното производство става ясно, че на ищците е бил отказан достъп на борда не поради съображения отразени в член 2, буква й) от регламента, а поради едностранната отмяна на резервацията им във връзка с предполагаемо закъснение на свързващия полет. Трябва да бъде отбелязано, че член 2, буква й) по никакъв начин не свързва отказването на достъп на борда със състояния на претовареност предизвикани от превозвача поради икономически причини.

Следващ опорен пункт за разсъжденията на общностната юрисдикция са целите, които разглежданите разпоредби на Регламент № 261/2004 преследват. Така, от съображенията към регламента и подготвителните работи преди неговото приемане, става ясно, че общностният законодател е целял намаляване на броя на пътниците, на които е отказан достъп на борда против тяхната воля, тъй като към онзи момент техният брой е бил твърде значителен.

Следващият съществен момент, който е необходимо да бъде изследван е дали този отказ на достъп е неоснователен. За да бъде направена подобна преценка необходимо е да се отговори на въпроса дали отказът не е намерил опора в основателни причини. Тук е мястото да се напомни, че изразът „като например“, използван в член 2, буква й) от регламента, категорично сочи, че следва неизчерпателно изброяване. Това съвсем не означава, че основателните причини могат да бъдат от всякакъв вид, защото изброяването макар да не е ограничително, създава представа за вида на допустимите причини за отказ и неуредените трябва да бъдат поне съпоставими с неизчерпателните примери. Поради това, доколкото от фактите по главното производство става ясно, че достъп на борда е отказан на ищците поради неправилни изчисления на превозвача, то следва ясно че подобен отказ по никакъв начин не може да бъде оправдан, защото не е свързан с действие, поведение или състояние на пътника, а е от изключителна вина на превозвача.

На основание тези аргументи Съдът на ЕС приема, че положението на ищците в главното производство попада в обхвата на определението за отказан достъп на борда по смисъла на член 2, буква й) от Регламент № 261/2004 и постановява, че „член 2, буква й) от Регламент № 261/2004 във връзка с член 3, параграф 2 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „отказан достъп на борда“ включва случая, при който в рамките на единен договор за превоз, включващ няколко резервации за непосредствено последователни полети, за които се правят едновременни регистрации, въздушен превозвач отказва достъп на борда на някои пътници, с мотива че първият полет, включен в тяхната резервация, е закъснял по вина на този превозвач и че последният е направил погрешно предположение, че тези пътници няма да стигнат навреме, за да се качат на борда за втория полет“ .

 


[1] Официален вестник, L 46, 17 февруари 2004 г.
[2] СЕС, 4 октомври 2012 г., Rodríguez Cachafeiro и Martínez-Reboredo Varela-Villamor, дело C-321/11, непубл.
[3] „Ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9.“
[4] „При прилагането на този член пътниците получават обезщетение , възлизащо на:
а) 250 EUR за всички полети до 1500 километра;
б) 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра;
в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).
При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.“
[5] Rodríguez Cachafeiro и Martínez-Reboredo Varela-Villamor, цит., т. 17.