Функциите и програмният език, на който е написана една компютърна програма, не мога да бъдат закриляни с авторско право. 

§ Нито функциите, нито програмния език, на който е написана една компютърна програма представляват нейна обективирана форма, поради което те не биха могли да бъдат закриляни с авторско право, независимо от количеството интелектуални усилия, които са били вложени при тяхното създаване.

Носителят на авторското право върху компютърна програма не може въз основа на лицензионния договор да забрани на получилото лиценза лице да определя какви са идеите и принципите, заложени във всички елементи на програмата, ако извършва това, докато осъществява действията, които лицензът му позволява да извърши, както и действията по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма. Всякакви уговорки в противен смисъл, съдържащи се в лицензионния договор са нищожни.

Възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с компютърна програма на някои елементи, описани в ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това друго ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на другото ръководство за работа с компютърната програма. Дали ръководството представлява собствено интелектуално творение на неговия автор, и съответно подлежи на закрила с авторско право, е компетентен да провери националният съд.

Поставеният пред Съда на ЕС въпрос, относно възможността определени функции на компютърна програма и език на програмиране да бъдат защитени с авторско право, е особено актуален. Техническата революция, която наблюдаваме през последните години има за свой резултат бързото развитие на компютърното дело. Биват създавани все повече и по-добри компютърни програми, които предлагат на потребителя удобен потребителски език и имат възможността да изпълняват много функции, които да му бъдат от полза. Създаването на всяка компютърна програма минава през употребата на един или друг език за програмиране, като за да бъде отговорено на нарастващите нужди на пазара се налага създаването на нови по-съвършени езици за програмиране, чрез които специалистите в областта да създават нови и по-добри компютърни програми.

Доколкото създаването на компютърна програма с удобни за потребителя функции или измислянето на нов по-съвършен език за програмиране изисква влагането на сериозни интелектуални усилия, то възниква логичният въпрос, могат ли тези нематериални блага да бъдат защитени с авторско право? Съдът на ЕС се произнася по проблема в дело SAS Institute - C-406/10[1].

1. Факти по главното производство и преюдициални въпроси

Дружеството SAS Institute в продължение на 35 години разработва програмен пакет, при използването на който потребителите могат да изпълняват най-различни по своя характер задачи по обработка и анализ на данни, включително – статистически анализи. Важен елемент от системата е възможността потребителите да приспособяват нейното действие към своите нужди, чрез написването и изпълнението на специални скриптове. Написването на тези скриптове се осъществява чрез използването на специален програмен език, разработен от SAS Institute.

Друго дружество WPL преценява, че е икономически обосновано разработването на алтернативен софтуер, който да може да обработва скриптове, които са написани на програмния език на SAS. Създаден е продуктът „World Programming System“, който е алтернативен на продукта на SAS Institute. Функциите на двете платформи са почти напълно идентични като при използването на скриптове, които са написани на програмния език на SAS, при въвеждането на еднакви входящи данни, програмите дават еднакъв краен резултат (целта и на двете програми е анализиране на данни).

Считайки, че са нарушени принадлежащите му авторски права дружеството SAS Institute завежда срещу WPL дело пред компетентния национален съд, с което иска нарушението да бъде прекратено и да му бъде присъдено обезщетение. Запитващата юрисдикция отбелязва, че не е установено WPL да е използвало каква да е част от програмния код на програмата на SAS Institute за създаването на своята програма, макар тя да има идентични функции. Наред с това се отбелязва, че сезирани с подобен спор други национални юрисдикции[2] са заключили, че „когато конкурент на носителя на авторските права изучава начина на функциониране на програмата и след това написва своя програма, която емулира тези функции, действията му не съставляват нарушение на авторските права върху изходния код на компютърната програма“[3]. Разбира се какви да е тълкувания на националните юрисдикции не обвързват Съда на ЕС, доколкото той единствен е компетентен да дава задължителни тълкувания на правото на ЕС, а трябва да се има предвид, че областта на защитата с авторско право на компютърни програми е уредена именно от това право[4].

На основание изложеното националната юрисдикция, до която е отнесен спорът отправя преюдициални въпроси в следния смисъл:

a) Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 91/250[5] да се тълкува в смисъл, че функциите на компютърната програма и програмният език, който се употребява при работа с компютърна програма, съставляват обективирана форма на програмата, на основание което те следва да бъдат защитени с авторско право?

b) Може ли лице, което е придобило лицензирано копие на компютърна програма, да извършва разрешени съгласно лиценза действия по наблюдаване и изучаване функционирането на компютърната програма, при положение че целта на тези действия надхвърля разрешеното с лиценза?

c) Представлява ли нарушение на авторското право по смисъла на Директива 2001/29[6] възпроизвеждането на някои елементи от ръководството за работа с компютърна програма в друга компютърна програма или в ръководството за работа с тази друга програма?

2. Решението на Съда не ЕС

На първо място трябва да бъде отбелязано, че Директива 91/250 закриля с авторско право обективираните по какъв да е начин компютърни програми. Това не се отнася обаче до идеите и принципите заложени в тези програми. На практика това означава, че закрилата се простира над обективираните идеи и принципи (напр. посредством програмен код), но не и над самите тях като идеални същности. Т.е. ако друго лице възпроизведе същите идеи, но като няма данни, че е използвало в нарушение на авторското право програмния код, чрез който те са написани на „първата“ компютърна програма, то това лице не нарушава авторските права над тази компютърна програма.

Трябва да бъде отбелязано, че Съдът в Люксембург вече се е произнесъл, че предоставената с Директива 91/250 защита се „отнася до всички обективирани форми на компютърните програми, които позволяват тези програми да се възпроизвеждат на различни компютърни езици, като изходния код и обектния код“[7].

Освен това, трябва да се отбележи, че съгласно Директива 91/250 към, подлежащите на закрила с авторско право компютърни програми, се приравнява и подготвителната дейност под условие, че на едни по-късен етап проектът може да прерасне в завършена програма[8].

На основание изложеното, интеграционната юрисдикция стига до заключението, ючва, че закрилата с авторско право по смисъла на Директива 91/250 се простира над обектния и изходния код на компютърните програми, представляващи тяхната обективна форма, но не и над потребителския интерфейс, който не обективира програмата по никакъв начин, а просто позволява на потребителите да използват функциите ѝ. От тук на първия преюдициален въпрос следва да бъде отговорено, че нито функциите, нито програмния език, на който е написана една компютърна програма представляват нейна обективирана форма, поради което те не биха могли да бъдат закриляни с авторско право, независимо от количеството интелектуални усилия, които са били вложени при тяхното създаване.

Разсъждавайки над възприетото разбиране от Съда на ЕС, макар на пръв поглед то да противоречи на справедливостта, поради това че създава предпоставки за „присвояване“ на интелектуални творения, не бива да пропускаме, че възприемането на противното „би означавало да се даде възможност за монополизиране на идеите в ущърб на техническия прогрес и индустриалното развитие“[9].

Необходимо е да бъде напомнено, че посочените констатации по никакъв начин не препятстват възможността програмният език (чрез който потребителите пишат скриптове за работа с програмата) и специфичният формат на файловете с данни на SAS Institute да бъдат защитени чрез приложението на Директива 2001/29, стига те да представляват собствено интелектуално творение на своя автор.

По отношение на втория преюдициален въпрос трябва да бъде уточнено, че WPL закупува лицензирана учебна версия на програмата на SAS Institute, като в лиценза изрично е записано, че тази версия на програмата може да бъде използвана само и единствено за непроизводствени цели. В тази връзка Съдът на ЕС припомня, че съгласно правото на Съюза лицензополучателят има право да изучава начина на функциониране на легално закупената от него компютърна програма, като изследва идеите и принципите заложени в нея[10]. Целта на тези разпоредби е именно да се гарантира, че носителят на авторското право няма да може да защити идеите и принципите, заложени в програмата, чрез лицензионния договор. Това следва от императивния характер на нормата, всякакво съмнение по отношение на който, следва да бъде разсеяно изследвайки член 9, параграф 1 от Директива 91/250, съгласно който всякакви договорни уговорки, които се намират в противоречие с член 5, параграф 2 и 3 от същата директива, следва да бъдат считани за нищожни.

Самият начин на изследване на идеите и принципите, заложени в компютърната програма обаче, са ограничени посредством разрешените в лиценза действия – т.е. лицензополучателят може да изследва идеите и принципите единствено посредством зареждането на програмата по разрешения в лиценза начин. Самият лицензионен договор обаче не може да възпрепятства лицензополучателят да извършва действия по изучаване, изпитване или наблюдаване начина на функциониране на компютърната програма, когато тези действия са необходими за нейното нормално използване или за отстраняването на грешки[11].

На основание изложеното, Съдът в Люксембург обобщава, че „носителят на авторското право върху компютърна програма не може въз основа на лицензионния договор да забрани на получилото лиценза лице да определя какви са идеите и принципите, заложени във всички елементи на програмата, ако извършва това, докато осъществява действията, които лицензът му позволява да извърши, както и действията по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма“[12]. Посоченото дава отговор на втория преюдициален въпрос.

Отговорът на третия преюдициален въпрос не следва да бъде подкрепян с обилна обосновка, доколкото от решаващо значение за неговото правилно решаване е преценката, дали ръководството за работа с компютърна програма е собствено интелектуално творение на неговия автор, проверката относно което е компетентен да извърши единствено националният съд. Тук единствено трябва да бъде напомнено, че „ключовите думи, синтаксисът, командите и комбинациите от команди, възможностите за избор, настройките по подразбиране и повторенията са съставени от думи, цифри или математически понятия, които, взети поотделно, не са сами по себе си интелектуално творение на автора на компютърната програма“[13]. Единствено чрез избора и подредба на тези думи, цифри и знаци авторът може да създаде собствено интелектуално творение, което да подлежи на закрила от авторско право[14]. Компетентен да провери дали това е налице за всеки конкретен случаи е единствено националният съд.

Така основавайки мнението си на изложените съображения Общностната юрисдикция стига до заключението, че „възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери“[15].

 
[1] Съд на ЕС, 2 май 2012 г., SAS Institute, дело C-406/10, непубл.
[2] Действието се развива във Великобритания и трябва да се има предвид специфичният характер на съдебната практика в тяхната правна система, която се явява един от източниците на правото.
[3] SAS Institute, цит., т. 26.
[4] Директива 91/250/ЕИО относно правната защита на компютърните програми, Официален вестник, L 122, 17 май 1991г.
[5] “Член 1
Обект на закрила
[…]
2. Закрилата в съответствие с настоящата директива се прилага по отношение на обективираната в каквато и да е форма компютърна програма. Идеи и принципи, които са заложени в който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят от авторско право по настоящата директива.”
[6] Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Официален вестник, L 167, 22 юни 2001г.
[7] Съд на ЕС, 22 декември 2010 г., Bezpečnostní softwarová asociace, дело C‑393/09, непубл., т. 35.
[8] Съображение седмо, изречение второ от Директива 91/250.
[9] Заключение на Генералния адвокат по дело C-406/10, SAS Institute, т. 57.
[10] Член 5, параграф 3 от Директива 91/250.
[11] Седемнадесето съображение от Директива 91/250.
[12] SAS Institute, цит., т. 59.
[13] SAS Institute, цит., т. 66.
[14] СЕС, 16 юли 2009 г., Infopaq International, дело C‑5/08, Rec. I‑6569, т. 45.
[15] SAS Institute, цит., т. 70.